Но това не е лесно. Възможен ли е откровен и конструктивен диалог без обиди и генерализации? Защото дотук това не се вижда. Затова се чувстваме длъжни да споделим гласовете на тези, които по-рядко се чуват по медиите – на хората от другата страна на шествието. Тяхното послание гласи „Да, има престъпници. Нека бъдат осъдени. Но какво сме виновни ние? Ние искаме само спокойствие, както всички останали.“
Каквато и да е истината за сбиването на 07.04., ясни и сигурни са невероятните последици, които предизвика то за много хора, които не са имали нищо общо с него, освен че споделят етническия произход на подсъдимите, и то въпреки, че тримата обвинени вече са задържани окончателно.
Многобройните и агресивни шествия бяха последвани от заплахи, обиди, тормоз, прозорци счупени с камъни, две къщи изгорени до земята, общински жилища съборени от кмета, масово бягане извън града, мнозина оставени без дом, работници, принудени да ходят на работа в страх, деца, тормозени в училище и сега потенциални законодателни мерки, насочени към етническото малцинство. Това адекватни обществени и институционални реакции ли са към побой? Важи ли за други побоища и какво говори това за нашето общество?
Всяка една от 11-те жени убити тази година е била убита от мъж. Справедливо ли е, тогава, да заплашваме, псуваме и нападаме всички мъже в България заради това? Да изгорим до земята къщите на случайни хора, единствено, защото са мъже? Да ги гоним с камъни от домовете им, защото мъжете просто не разбират от дума? Момченцата в училище да бъдат тормозени от съученичките им, да ги псуват, да им късат тетрадките, хвърлят раниците, да ги заплашват, че ще ги бият след час? Смятаме, че не. Защото насилието няма пол – както няма етнос. Тези, които пребиват невинни хора имат повече общо с онези, които подпалват къщите на невинни хора, отколкото едните или другите имат с даден етнос.
Това послание обаче не е добър начин да се разсее вниманието на народа от корупцията във властта, масовите неравенства и екологичната криза. Особено когато предстоят избори. За това са удобните изкупителни жертви, дали роми, ЛГБТИ, имигранти и т.н., все някой друг е виновен за разпада на обществото – само не и тези, които държат реалната власт.
Трябва да обявим заедно, публично и настоятелно, че отричаме този наратив, който така агресивно ни се налага от дадени партии и групировки. Отказваме да позволим насилието и омразата да ни разделя и настройва едни срещу други.
Вместо това предлагаме диалог и солидарност в търсене на решения без насилие и без омраза. И питаме, какво правят институциите по този въпрос? Какъв прецедент се създава, ако позволим това да продължава? Историята вече го е показала, както можем да си припомним от началото на 20-ти век…
Насилието няма етнос.
Солидарността – също.
#ЗаедноСрещуНасилието #НеНаОмразата
